четвъртък, 5 август 2010 г.

Акушер/ка


От известно време се ровя в наши и чужди сайтове, търсейки информация за майчино и детско здравеопазване.
Стигнах до извода, че според интернет обществото, пишещо на тази тема:

в съвременното акушерство съществуват два подхода:

1. клинично акушерство - подхожда към бременността и раждането като към екстремални и потенциално опасни за здравето на майката и бебето състояния. Изисква се наблюдение от лекари и се осъществява задължително в здравни заведения.
Положителни страни: внимателно отношение към здравето при проблемна бременност. Възможност за бърза реакция в случай на спешност поради наличие на операционна и реанимация.
Отрицателни страни: пренебрегване на нормалната физиология. Поведението и обстановката предизвикват непрекъснат страх от усложнения - щом като пушката виси на стената, тя рано или късно ще гръмне.
Представители на клиничния подход в акушерството са предимно акушер-гинеколозите.

2. физиологично акушерство - подхожда към бременността и раждането като към естествени физиологични процеси, протичащи нормално при здравите хора. И само понякога се налагат сериозни вмешателства.
Положителни страни: физиологичното акушерство е по-безопасно, има минимален процент усложнения и оперативни вмешателства.
Отрицателни страни: възможно е да има недооценка в медицински аспект.
Представители и носители на идеята за физиологично акушерство, по традиция, са акушерките.
Те са първичното звено за оказване на помощ на бременни и родилки в страните с най-ниски показатели на майчина и детска смъртност - Великобритания, Холандия, Япония, Германия.


В България няма жена, която да търси съветите и грижите на акушерка. Всеки предпочита да се довери на лекар-специалист по бременността и раждането. Затова, вероятността да се получи въпросната „недооценка в медицински аспект” е изключена.

А „недооценка в медицински аспект” може да се получи, защото образованието на акушерките не отговаря на новите нужди, независимо от времето за обучение и наименованието на образователната степен.

Наскоро в новините стещнах поредното твърдение на Българска Асоциация на специалистите по здравни грижи, че у нас имало драстичен недостиг на мед. сестри и акушерки. Което е далече от истината. Ако се погледне в сайтовете за работа, няма да се срещтнат  обяви за търсене на акушерки. Щом не се търсят, значи тези кадри не са нужни. В условията на пазарна икономика, НЗОК се стреми да оптимизира разходите и да не раздава парите от здравните ни вноски на полуобразовани жени.

Здравната система у нас се стреми да осигури най-доброто за майките и бебетата. Така че, професията акушерка е ненужна, а нейната роля се изпълнява от лекар, което значително повишава качеството на здравната услуга.

Опитвам се да се ориентирам в терминологията. Как да се обърна към лекар, който е специалист по бременността и раждането и женските болести или акушер-гинеколог? Цялото това уточнение е излишно дълго за ежедневна комуникация. 
Не ми е известна друга дума в българския език за определяне на човек, който помага при раждане, освен акушерка. 
Ако лекарят е жена, може да се наименува акушерка. Стига да не се самоасоциира с необразованите баби-акушерки и да се обиди.
Ако е мъж, трябва да преминем на формата за мъжки род, колкото и да е неблагозвучно - акушер.
Трети вариант е да използваме  английското обстетришън и за двата пола. Но значението на думата не е популярно за широката публика. И е още по-неблагозвучно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар