В родилниото отделение

     Шумотевицата и емоциите около раждането са отминали. Два-три часа след това лежите  на количка в след-зала. Това е период на спокойствие, в който си давате сметка, че раждането е факт, но все още не осъзнавате житейската промяната, в коята сте прекрачили. Нея ще я констатирате месеци и години по-късно. За сега сте получили съвет да почивате, но да не заспивате. Друго не Ви остава да правите, освен да си мислите хубави неща и да благодарите Богу, че е преодоляно едно житейско предизвикателство. Вероятно, някъде в мислите ще се промъкне въпросчето: сега какво следва и какво да правя, след като вече съм майка?

След последна проверка на корема в след-зала и ще Ви закарат с количката в някоя стая на родилно отделение и ще се прехвърлите на нормално легло.

След около 6 часа от раждането ще получите указание, че може да станете от леглото. Първо седнете! Изправете главата! Станете бавно и гледайте пред себе си, а не надолу! Ако почувствате прималяване или виене на свят, върнете се в леглото и след известно време опитайте отново! Ако се чувствате стабилна, прекрачете да тоалетната, въпреки умората и подпирането до стената. След това, подпрете се на чешмата в банята или в стаята и се освежите с вода!

Чак след това, предстои първото занимание с Бебето.

През това време то е било повито в стерилни пеленки, лежало е в креватчето, завито с одеалце в отделението за бебета или в стаята до Вашето легло.

Докато пребивавате в родилното отделение, единстваната грижа, която имате за бебето е КЪРМЕНЕ.

Вероятно сте слушали и прочели много мнения и съвети за това как, кога, колко. И то, различни и дори противоречиви. Изгледали сте всички възможни снимки и аудио филми в интернет. А сега Ви се струва, че нищо не знаете.

Истината е, че не са нужни знания, за да накърмите детето си. Доверете се на природата, която е съхранила човешкия вид хилядолетия наред. Замислете се, как са постъпвали майките преди да има интернет, писменост, биберони, адаптирани млека, памперси? А как съществуват и днес племена и фамилии, за които цивилизацията е непозната? Не, биологията не е променена. Само мисленето на човека в индустриалното общество е станало твърде консуматорско и зависимо от пазара.

Детската акушерката е измила и посушила бебето и е казала, че е време за кърмене. То спи или плаче в креватчето. И в двата случая имаме нормално бебешко поведение, което не трябва да ни тревожи. 

Преди кърменето:

- пийнете нещо от чаша - вода, нектар, сок, чай

- изключете звъненето на GSM за половин час

- свалете от ръцете си и приберете някъде бижутата (изрязахте ноктите преди да постъпите за раждане, нали?)

- седнете на леглото

- понагънете и наместете завивката си зад гърба, за да подпрете кръста си. Сложете възглавницата на коленете си, за да  подпирате на нея ръката, с която държите бебето и да го повдига, в случай, че бюстът Ви е малък и висок. Или я нагласете до себе си, за да подпирате лакътя си, върху който е главичката.

- освободете цялата гърда (ако е нужно, свалете ръкава си)

- вземете от креватчето Малкото Вълшебство. Настанете го в ръцете си, за да кърмите. В интернет има изобилие от сайтове на български език с обяснения, описания и снимки на пози и похвати. Обърнете внимание на това, че гърбът на майката е изправен. Главичката лежи върху лакътната сгъвка на Вашата ръката. Наместете главичката да „виси” над ръката Ви, толкова, колкото е нужно, за да бъде леко отметната назад. Брадичката да стърчи, а не да сочи гърдичките отпред и да е сгушена.

- изправете гърба си, повдигнете ръката, с която държите детето, така че разстоянието между устичката и гърдата да е около 5 см. Ако лакътят, на който лежи главичката, остава без опора, нагънете още някоя кърпа върху възглавницата на коленете .

- ако искате да подпрете крака си някъде, наместете бебешката количката, така че да стъпите на напречната пречка

- сега разглеждайте бебето, радвайте се, учудвайте се, смейте се, учете се, опознавайте се един друг. И между другото, използвайте момент, в който бебето е отворило устичката и тутакси сложете зърното + част от ареолата между венците му и върху езичето. Придържайте гърдата със свободната си ръка. Леко я притиснете между два пръста над ареолата, така че тя да добие сплескана форма, която да може да  влезе в цепката на устичката, да „легне” върху езичето и да се получи вакуум, когато детето смусне.

Ако бебето Ви изпревари и затвори устата, погалете го. Опитайте отново, щом устата е широооко отворена и виждате горната част на езичето. И после пак, и пак. Прилича малко на игра на гоненица - кой, кого ще изпревари.

Подсказки:

1) ръката, която държи детето го доближава към Вас, а не обратното - Вие да се навеждате към него. Обикновенно, упражнението е многократно и честото и рязко навеждане ще Ви измори, а и винаги ще бъдете изпреварената.

2) употребявайте пелената за кърмене – когато сутрин акушерката къпе бебето и сменя пелените, винаги оставя една допълнителна, която виси на рамката на креватчето. Ако е пропусната или ако се е замърсила, помолете за друга – веднага ще ви дадат нова. Тази пелена се използва за постилане под бебето, когато кърмите. Но не е лошо да я използвате за повиване за минутите, в които се занимавате с кърмене. Бебето размахва хаотично пред лицето си тези свободни ръчички с малки пръстчета и остри ноктенца и с това се затруднява достъпа си до гърдата. Освен това мускулите на тялото на новороденото не са развити достатъчно и когато е облечено само с ризка и ританки, телцето му виси в ръцете Ви. Ако то е повито с пелената за кърмене, ръчичките ще са прибрани, придава се опора на телцето и то е по-стабилно, когато го държите. Помолете акушерката да направи това повиване първия път. Толкова е лесно, че след това сама ще го правите без затруднение.

Не се учудвайте на болката ниско долу в корема, която напомня за контракциите  и се появява най-вече по време на кърмене, особено при второ и следващо раждане. И това ще отмине след 2-3 дни. Ако е силна, обадете се на акушерката в родилното или на дежурния акушер.

Няма значение, дали първият опит за кърмене е успешен. След като се упражнявате 10-15 мин., кажете своята преценка за резултата на детската акушерка . Ако бебето е изнервено и плаче, тя ще помогне с шише. Уговорете се с нея за следващото кърмене да присъства, докато Вие самата осъществявате поредния опит. Акушерката може да бъде полезна като наблюдава и преценява правилността на действията. Както беше по време на раждането - Вие напъвате, търпите болки, а другите наблюдават, наставляват, оценяват и при нужда действат.

Когато чуете от акушерката: „готово, сега суче, това е!”, запомнете усещането за дърпане. Първия път някои го определят като изненадващо и стряскащо. Това е моментно усещане.  Отпуснете душата си. Останете в непроменено положение, за да не се наруши вакуума и наблюдавайте, какво се случва.  Бебето също е изненадано от новото усещане. То може да спре дърпането. Не, защото не му харесва, а защото се чуди: „това пък къкво беше, не е лошо, да опитам ли пак?”. Ще опита и още как! Докато го чакате, една Ваша дълбока въздишка ще помръдне леееко гърдата, без да се нарушава получения вакуум в устичката. Най-вероятно бебето ще разбере това като насърчение да опита пак. Но може и да не се сети. Тогава се концентрирайте върху ръката, с която го държите. Върху дланта Ви се намира краче или дупе. Стиснете леко между пръстите си, каквото се намира между тях няколко пъти. Все едно стисвате суровото тесто, за да проверите, дали е втасало.