Изписването

Най-после, в една хубава сутрин, след двете визитации (от акушера и от неонатолога) чувате: „тръгвате си?”.

Хем се радвате, хем се изправяте пред следваща неизвестност – как става това?

Спокойно! Обадете се по телефона у дома, че сте изписани и че трябва да донесат дрехите за Вас и за бебето и да ви посрещнат.

Изписване на майки и бебета се прави всеки ден, вкл. в събота, неделя и в празници от акушерките в детското отделение. За часовете уточнете с дежурния персонал в детското отделение. Обичайно е от 11 до 13ч. Ако по някаква причина, близките са възпрепятствани да се явят в това време, то изписването може да стане и следобяд или на другия ден. В такъв случай се обадете на дежурните акушерки в родилно и в детско отделение.

Във всяка болница има специален, отделен изход само за изписване на майки с бебета. Всеки от персонала в болницата или на информацията ще упъти близките Ви към точното място.

Ред на процедурата:

1) Щом работата по документацията за майката и бебето е готова, детската акушерка излиза пред този специален изход и пита, кой от чакащите е за изписване. Това става някъде след 11 ч. и зависи от броя на всички, които са планирани за изписване днес.

2) Тя взема дрехите и пита за името на майката. Оставя багажа в стаята за обличане и отива в стаята на родилката, за да й помогне да вземе бебето и чантата с личните й вещи. Заедно отивате в стаята за обличане.

3) Там Вие отваряте пликовете (чантите), подавате на акушерката дрешките за бебето. Започвате да обличате своите, а през това време акушерката маха пелените, измива и посушава бебето и му слага „цивилните” дрешки.

Тук има една, на пръв поглед, досадна подробност, но е важно: Вие трябва да присъствате на преобличането на детето и да погледне пола и номера на бебето , когато го свалят от вратлето или ръчичката. Тогава трябва да свалите от ръката си Вашия номер и да се убедите, че двата са еднакви. Акушерката също е проверила, дали са еднакви и ги прибира.
4) След като сте подписали всички документи, сложили сте в чантата тези, които ще са нужни за след това и сте чули последните указания и съвети, вземате багажа си и излизате през този специален изход. Акушерката ще ви следва на 1-2 крачки с бебето.
5) Най-после виждате милите лица на Вашите роднини и приятели! Най-после можете да се прегърнете със съпруга си (ако той не е бил с Вас в отделението)!
6) След това младият татко Ви подава в обятията на другите роднини и трябва да прояви смелост – да отиде и да вземе със собствените си ръце Малкото Вързопче от акушерката.

Подавайки бебето, тя го повдига високо (за да порастне еййй, толкова голямо) и пожелава хубави неща.

7) Сега младото семейство е в пълен комплект и поема към дома и към следващите житейски приключения. Остава само някой да се отбие на регистратурата на болницата, за да се сложат нужните печати на документите, които са Ви дадени.

А акушерката се обръща към чакащите хора с въпроса: „кой друг е за изписване?”, взема името и багажа на друга жена и всичко това се повтаря.

Някои жени предпочитат и успяват да приготвят сами дрехите за изписване за себе си и за бебето още преди раждането. Понякога се налага да разчитате на близките или да заръчате предпочитанията си по телефона.

Важното е да има две купчини в два найлонови плика или чанти:

1) дрехи според сезона за майката. Може да са същите, които оставихте при приемането за раждане. Само да са изпрани. Но не бива да са някои, които сте носили преди забременяването. Да има чорапи, обувки, връхна дреха.

2) дрешки за бебето – обикновенно се купуват готови комплекти за изписване. Но може и сама да си направите комплекта:

- връхно бебешко одеалце (памучно или вълнено, според сезона) или плетена пелена

- квадратна, голяма, бархетна пелена, която да покрива одеалцето с размери около 100см/100см. В единия ъгъл може да има декорации с апликации, дантелки, бродерии, а може и нищо да няма.

- камизолка с къс ръкав – памучна, трикотажна с връзки и отвор отзад

- камизолка с дълъг ръкав – памучна, трикотажна с връзки и отвор отзад

- блузка (жилетка) с копченца и отвор отпред

- шапчица от памучна материя. През зимата и още една, плетена

- едно парче памперс

- първи вариант - ританки и терлички

  втори вариант – квадратна бархетна пелена (100см/100см),

                                правоъгълна бархетна пелена (100см/80см)

                                квадратна тензухена пелена (100см/100см).

Вторият вариант с пелените е по-удачен през зимата.

Може да използвате и употребявани, но запазени дрешки от по-голямо детенце.

В магазините вероятно ще Ви предлагат различни бомбонски миниатюрни бебешки роклички, дънчици, пелеринки, портбебета, бодита. Ако ви харесват, може и такива да вземете.

Има само едно задължително условие: всичко трябва да бъде изпрано! Никога не обличайте детето с дреха, от която виси етикета на производителя и цената на  магазина!

В родилното

 Шумотевицата и емоциите около раждането са отминали. Два-три часа след това лежите  на количка в след-зала. Това е период на спокойствие, в който си давате сметка, че раждането е факт, но все още не осъзнавате житейската промяната, в коята сте прекрачили. Нея ще я констатирате месеци и години по-късно. За сега сте получили съвет да почивате, но да не заспивате. Друго не Ви остава да правите, освен да си мислите хубави неща и да благодарите Богу, че е преодоляно едно житейско предизвикателство. Вероятно, някъде в мислите ще се промъкне въпросчето: сега какво следва и какво да правя, след като вече съм майка?

След последна проверка на корема в след-зала и ще Ви закарат с количката в някоя стая на родилно отделение и ще се прехвърлите на нормално легло.

След около 6 часа от раждането ще получите указание, че може да станете от леглото. Първо седнете! Изправете главата! Станете бавно и гледайте пред себе си, а не надолу! Ако почувствате прималяване или виене на свят, върнете се в леглото и след известно време опитайте отново! Ако се чувствате стабилна, прекрачете да тоалетната, въпреки умората и подпирането до стената. След това, подпрете се на чешмата в банята или в стаята и се освежите с вода!

Чак след това, предстои първото занимание с Бебето.

През това време то е било повито в стерилни пеленки, лежало е в креватчето, завито с одеалце в отделението за бебета или в стаята до Вашето легло.

Докато пребивавате в родилното отделение, единстваната грижа, която имате за бебето е КЪРМЕНЕ.

Вероятно сте слушали и прочели много мнения и съвети за това как, кога, колко. И то, различни и дори противоречиви. Изгледали сте всички възможни снимки и аудио филми в интернет. А сега Ви се струва, че нищо не знаете.

Истината е, че не са нужни знания, за да накърмите детето си. Доверете се на природата, която е съхранила човешкия вид хилядолетия наред. Замислете се, как са постъпвали майките преди да има интернет, писменост, биберони, адаптирани млека, памперси? А как съществуват и днес племена и фамилии, за които цивилизацията е непозната? Не, биологията не е променена. Само мисленето на човека в индустриалното общество е станало твърде консуматорско и зависимо от пазара.

Детската акушерката е измила и посушила бебето и е казала, че е време за кърмене. То спи или плаче в креватчето. И в двата случая имаме нормално бебешко поведение, което не трябва да ни тревожи. 

Преди кърменето:

- пийнете нещо от чаша - вода, нектар, сок, чай

- изключете звъненето на GSM за половин час

- свалете от ръцете си и приберете някъде бижутата (изрязахте ноктите преди да постъпите за раждане, нали?)

- седнете на леглото

- понагънете и наместете завивката си зад гърба, за да подпрете кръста си. Сложете възглавницата на коленете си, за да  подпирате на нея ръката, с която държите бебето и да го повдига, в случай, че бюстът Ви е малък и висок. Или я нагласете до себе си, за да подпирате лакътя си, върху който е главичката.

- освободете цялата гърда (ако е нужно, свалете ръкава си)

- вземете от креватчето Малкото Вълшебство. Настанете го в ръцете си, за да кърмите. В интернет има изобилие от сайтове на български език с обяснения, описания и снимки на пози и похвати. Обърнете внимание на това, че гърбът на майката е изправен. Главичката лежи върху лакътната сгъвка на Вашата ръката. Наместете главичката да „виси” над ръката Ви, толкова, колкото е нужно, за да бъде леко отметната назад. Брадичката да стърчи, а не да сочи гърдичките отпред и да е сгушена.

- изправете гърба си, повдигнете ръката, с която държите детето, така че разстоянието между устичката и гърдата да е около 5 см. Ако лакътят, на който лежи главичката, остава без опора, нагънете още някоя кърпа върху възглавницата на коленете .

- ако искате да подпрете крака си някъде, наместете бебешката количката, така че да стъпите на напречната пречка

- сега разглеждайте бебето, радвайте се, учудвайте се, смейте се, учете се, опознавайте се един друг. И между другото, използвайте момент, в който бебето е отворило устичката и тутакси сложете зърното + част от ареолата между венците му и върху езичето. Придържайте гърдата със свободната си ръка. Леко я притиснете между два пръста над ареолата, така че тя да добие сплескана форма, която да може да  влезе в цепката на устичката, да „легне” върху езичето и да се получи вакуум, когато детето смусне.

Ако бебето Ви изпревари и затвори устата, погалете го. Опитайте отново, щом устата е широооко отворена и виждате горната част на езичето. И после пак, и пак. Прилича малко на игра на гоненица - кой, кого ще изпревари.

Подсказки:

1) ръката, която държи детето го доближава към Вас, а не обратното - Вие да се навеждате към него. Обикновенно, упражнението е многократно и честото и рязко навеждане ще Ви измори, а и винаги ще бъдете изпреварената.

2) употребявайте пелената за кърмене – когато сутрин акушерката къпе бебето и сменя пелените, винаги оставя една допълнителна, която виси на рамката на креватчето. Ако е пропусната или ако се е замърсила, помолете за друга – веднага ще ви дадат нова. Тази пелена се използва за постилане под бебето, когато кърмите. Но не е лошо да я използвате за повиване за минутите, в които се занимавате с кърмене. Бебето размахва хаотично пред лицето си тези свободни ръчички с малки пръстчета и остри ноктенца и с това се затруднява достъпа си до гърдата. Освен това мускулите на тялото на новороденото не са развити достатъчно и когато е облечено само с ризка и ританки, телцето му виси в ръцете Ви. Ако то е повито с пелената за кърмене, ръчичките ще са прибрани, придава се опора на телцето и то е по-стабилно, когато го държите. Помолете акушерката да направи това повиване първия път. Толкова е лесно, че след това сама ще го правите без затруднение.

Не се учудвайте на болката ниско долу в корема, която напомня за контракциите  и се появява най-вече по време на кърмене, особено при второ и следващо раждане. И това ще отмине след 2-3 дни. Ако е силна, обадете се на акушерката в родилното или на дежурния акушер.

Няма значение, дали първият опит за кърмене е успешен. След като се упражнявате 10-15 мин., кажете своята преценка за резултата на детската акушерка . Ако бебето е изнервено и плаче, тя ще помогне с шише. Уговорете се с нея за следващото кърмене да присъства, докато Вие самата осъществявате поредния опит. Акушерката може да бъде полезна като наблюдава и преценява правилността на действията. Както беше по време на раждането - Вие напъвате, търпите болки, а другите наблюдават, наставляват, оценяват и при нужда действат.

Когато чуете от акушерката: „готово, сега суче, това е!”, запомнете усещането за дърпане. Първия път някои го определят като изненадващо и стряскащо. Това е моментно усещане.  Отпуснете душата си. Останете в непроменено положение, за да не се наруши вакуума и наблюдавайте, какво се случва.  Бебето също е изненадано от новото усещане. То може да спре дърпането. Не, защото не му харесва, а защото се чуди: „това пък къкво беше, не е лошо, да опитам ли пак?”. Ще опита и още как! Докато го чакате, една Ваша дълбока въздишка ще помръдне леееко гърдата, без да се нарушава получения вакуум в устичката. Най-вероятно бебето ще разбере това като насърчение да опита пак. Но може и да не се сети. Тогава се концентрирайте върху ръката, с която го държите. Върху дланта Ви се намира краче или дупе. Стиснете леко между пръстите си, каквото се намира между тях няколко пъти. Все едно стисвате суровото тесто, за да проверите, дали е втасало.

Избор на болницата

За всякакви въпроси относно бременността се объщайте към Вашия личен лекар или акушер!

Когато дойде време да правите избор за болница и акушер, имайте предвид и следните подробности, които евентуално ще спестят някои недоразумения и разочарования в родилното отделение.

От приемането до изписването Вие ще сте обслужвана от персонал, който работи в три различни отделения:

1) родилна зала - там е и приемното; стаята с легла, където дочаквате пълно разкритие; залата в която има легло за раждане

2) родилно отделение - има стаи с по няколко легла за родилки и креватчета на колелца за бебетата, там оставате до изписването

3) детско (неонатологично) отделение - там се грижат за бебета

Тези три отделения имат отделни главни лекари, отделни старши и дежурни акушерки, санитарки. Вие ги виждате всеки ден, че работят на едно място, но всеки от тях поема и отговаря за своята част от грижите, според специалността си.

В родилна зала и родилно отделение лекарите са специализирали акушерство и гинекология. Те най-често са едни и същи за двете места. Но акушерките в родилна зала и в родилно отделение имат отделни ръководства. Целият персонал в детското отделение има отделно ръководство, а лекарите са специализирали неонатология (част от педиатрията, с обект новородените деца).

Обръщайте се с оплаквания и въпроси така:

В родилна зала – към тези, които виждате от приемането до закарването с количка в стаята на родилно отделение.

В родилно отделение – за всичко, което касае състоянието на Вашето тяло след раждането (всякакви болки, неразположения, кървене, състояние на гърди) съобщавайте на акушера и акушерката в отделението.

В десткото отделение – въпроси свързани с бебето (кърмене, пишкане, акане, повиване, хълцане, повръщане) обсъждайте с детския лекар-неонатолог и с детските акушерки, които обикновенно са по две.

Логичния извод е, че ако Вие имате платена или неплатена уговорка с лекар или акушерка, то тя важи само за съответното лице и само за частта раждане. Уговорката не може да бъде в сила за всички работещи в тези три отделения. Още повече, че ако си платите за внимание, това не се обявява на всеослушание. А изразът "избор на екип" е леко пресилен в нашите условия. Практически, Вие избирате само акушера, който ще води раждането (нормално или оперативно) и евентуално, анестезиолога. Никой от останалия персонал, който срещате в следващите 3, 5 или 7 дена не е в течение на Вашите по-различни очаквания и причините за тях.

В една многопрофилна болница броят на персонала и организацията на работата не са пригодени за VIP услуги. Въпреки наличието на съответни стаи, обслужването в тях се осъществява от същия брой персонал, при същите условия и режимът е, както за всички останали родилки. Разликата е, че сте сама в стая, банята е под ръка и някъде храната се доставя от фирма за кетъринг.

В една частна родилна клиника има някои различия. Но принципът на работа е същият. Разликата е, че в тези клиники броят на пациентките е нищожен в сравнение с родилното отделение в една многопрофилна болница. Затова персоналът има време и възможност да се вглежда по-внимателно в работата си.

Искам да обърна внимание на една подробност, която обикновенно се прескача, но не е без значение - свалете лака от ноктите си и скъсете дължината на ноктите на ръцете до около 2 мм!

Акушер/ка

От известно време се ровя в наши и чужди сайтове, търсейки информация за майчино и детско здравеопазване.
Стигнах до извода, че според интернет обществото, пишещо на тази тема:

в съвременното акушерство съществуват два подхода:

1. клинично акушерство - подхожда към бременността и раждането като към екстремални и потенциално опасни за здравето на майката и бебето състояния. Изисква се наблюдение от лекари и се осъществява задължително в здравни заведения.

Положителни страни: внимателно отношение към здравето при проблемна бременност. Възможност за бърза реакция в случай на спешност поради наличие на операционна и реанимация.

Отрицателни страни: пренебрегване на нормалната физиология. Поведението и обстановката предизвикват непрекъснат страх от усложнения - щом като пушката виси на стената, тя рано или късно ще гръмне.

Представители на клиничния подход в акушерството са предимно акушер-гинеколозите.

2. физиологично акушерство - подхожда към бременността и раждането като към естествени физиологични процеси, протичащи нормално при здравите хора. И само понякога се налагат сериозни вмешателства.

Положителни страни: физиологичното акушерство е по-безопасно, има минимален процент усложнения и оперативни вмешателства.

Отрицателни страни: възможно е да има недооценка в медицински аспект.

Представители и носители на идеята за физиологично акушерство, по традиция, са акушерките.

Те са първичното звено за оказване на помощ на бременни и родилки в страните с най-ниски показатели на майчина и детска смъртност - Великобритания, Холандия, Япония, Германия.

В България няма жена, която да търси съветите и грижите на акушерка. Всеки предпочита да се довери на лекар-специалист по бременността и раждането. Затова, вероятността да се получи въпросната „недооценка в медицински аспект” е изключена.

А „недооценка в медицински аспект” може да се получи, защото образованието на акушерките не отговаря на новите нужди, независимо от времето за обучение и наименованието на образователната степен.

Наскоро в новините стещнах поредното твърдение на Българска Асоциация на специалистите по здравни грижи, че у нас имало драстичен недостиг на мед. сестри и акушерки. Което е далече от истината. Ако се погледне в сайтовете за работа, няма да се срещтнат  обяви за търсене на акушерки. Щом не се търсят, значи тези кадри не са нужни. В условията на пазарна икономика, НЗОК се стреми да оптимизира разходите и да не раздава парите от здравните ни вноски на полуобразовани жени.

Здравната система у нас се стреми да осигури най-доброто за майките и бебетата. Така че, професията акушерка е ненужна, а нейната роля се изпълнява от лекар, което значително повишава качеството на здравната услуга.

Опитвам се да се ориентирам в терминологията. Как да се обърна към лекар, който е специалист по бременността и раждането и женските болести или акушер-гинеколог? Цялото това уточнение е излишно дълго за ежедневна комуникация. 

Не ми е известна друга дума в българския език за определяне на човек, който помага при раждане, освен акушерка. 

Ако лекарят е жена, може да се наименува акушерка. Стига да не се самоасоциира с необразованите баби-акушерки и да се обиди.

Ако е мъж, трябва да преминем на формата за мъжки род, колкото и да е неблагозвучно - акушер.

Трети вариант е да използваме  английското обстетришън и за двата пола. Но значението на думата не е популярно за широката публика. И е още по-неблагозвучно.